Как да се уверим, че децата ни ще станат по-успешни личности от нас
Подобно на доста други родители, и финансовият съветник Денис Раян има две дъщери, които са радикално разнообразни една от друга. Ема е на 18 и е затворена, само че доста умна. От дребна не харесва спортни надпревари и групови игри. Ани е на 15 и е цялостната диаметралност на сестра си. Тя е общителна, водач измежду приятелите си и постоянно залепена на телефона си.
Докато порастват, татко им ги следи деликатно. Насърчава Ема да развива обществените си умения, да се запише на латино танци, да се занимава с благотворителна активност, а пък у Ани се стреми да възпита възприятие за отговорност и предпочитание да бъде позитивен образец, откакто приятелите й я одобряват за водач, т.е. известността й да има позитивно влияние както за нея, по този начин и за близките.
Поведението на Раян като родител е отличен образец за това, което лекар Лий Уотърс, оглавяващ Центъра по логика на психиката на позитивизма в университета в Мелбърн, назовава „ мъдра родителска техника ”. Тя се показва в умеенето на родителите да се съсредоточат върху мощните страни на своите деца, върху техните гении и умения, вместо върху минусите и слабостите им. Най-правилното държание съгласно него е родителят да не се пробва да промени детето си, като че ли има нещо неправилно у него, а да търси позитивните му качества.
Мъдрото родителство, което се основава на логиката на психиката на позитивизма, е към момента не толкоз известен способ, само че доближава до от ден на ден родители всеки ден. Уотърс счита, че по този метод децата израстват доста по-уверени и сполучливи персони. Друг значим аспект от този способ е нуждата родителите да научат децата си да одобряват неуспеха, неуспеха като неизбежна и естествена част от живота. Според логиката на психиката на позитивизма по този начин децата ще порастват по-щастливи и спокойни.
Уотърс споделя още, че множеството хора считат, че работата на родителя е да „ поправи ” това, което не е наред (според него или съгласно обществото) у детето, тъй като по този начин и единствено по този начин то може да се впише в света и да има пълностоен живот. Ако детето не е положително в математиката, не го карайте да взема решение задания от заран до вечер с вярата, че ще ги разбере и ще стане математик, а потърсете област, в която се оправя с лекост. Уотърс припомня, че по този метод – умишлено или не – непрекъснато изпращаме на детето си посланието, че не е задоволително положително, че не се оправя макар напъните, които поставя, че от него се желае още и още. Така то ще пораства с чувство за непълноценност.
